Препоръки за възрастта от 2 до 2,5 години

Двете години и половина са възрастта на „успоредните“ игри. Детето е много заето със своите кубове, колички, кукли и говори непрекъснато, без да чува, нито да пречи на другите. Когато случайно деца на тази възраст играят заедно, скоро ще има удари и плачове.
  1. Не насилвайте детето си да играе с другите, ако това не го интересува. Детето на тази възраст търси обществото на по-големите от него и на възрастните, на които непрекъснато задава въпроси. Защото то непрекъснато изучава живия речник. Ако братът или сестрата се разсърдят, че двегодишният малчуган не иска да играе с тях, трябва да им се каже: „Не мисли, че то не те обича, или не се интересува от тебе. Всички деца на тази възраст обичат да играят сами. След няколко месеца вие ще бъдете най-добрите приятели на света.“
  2. То не иска да даде количката си? Не му се сърдете. То сега открива кое е негово и кое на другите. Нормално е, че отказва да се раздели със своето съвсем ново богатство.
  3. Ако си говори самичко в своя спокоен ъгъл, не го безпокойте. Ако го прекъсвате всеки момент, много ще го разсърдите.
  4. То започва да се съблича само - насърчете го!
  5. То иска да ви помага в домакинството. Не му казвайте, че е много малко („Иди си играй с кубчетата“), дайте му четка, парцал, метла. Покажете му как да си служи с тях. Детето е много гордо, когато помага на голям човек.
  6. На две години, на две години и половина детето е чувствително към музиката. То внимателно се заслушва. То започва да пее, често пъти фалшиво, и това е нормално. Ако и вашият случай е такъв, нека от време на време детето ви слуша по малко хубава музика.
То открива на картинката чашата , мечето
или топката, дори да са обърнати наопаки 
Успехът на слуха проличава от начина, по който детето подражава на фразата на възрастните. То припява лишени от смисъл срички, чийто ритъм и интонация обаче възпроизвеждат ритъма и интонацията на езика, който детето слуша. За дете, което закъснява с правилното произношение, тази мелодия е добър знак. Тя доказва, че детето е способно да слуша и да подражава, а това е основата на говора.
  Досега вие имахте дете, от две години нататък ще имате момиче или момче. За това ще си давате сметка по много поводи. 
  • Момиченцето става кокетка. Тя казва: „Хубавата рокля!“ Гледа се в огледалото, започва да прави муцунки, да се вчесва, да позира. Проявява интерес към игрите на момичетата, играе на майка (едва станала майка, вие сте вече баба!), мие, слага да спи, разхожда, мъмри майка си или друг някой, който я къпе (малките момичета започват да се интересуват от кукли едва към две години и половина). Като момиче тя е по-напред в говора от момче на същата възраст. И тази преднина тя ще запази в течение на няколко години, приблизително до седемгодишната си възраст.
  • Малкото двегодишно момче открива колите и изобщо всичко, което има мотор и прави шум: самолети, камиони, трактори, булдозери. Започва да прави своята колекция от малки колички. Прави влак от три кутии, от картон строи гараж, гара или хангар. Обикновено то обича момчешките игри. Но понякога предпочита куклите пред колите, което тревожи някои бащи, загрижени за мъжествеността. Нека бъдат спокойни. Това само доказва, че на тази възраст детето има нужда от другар - кукла или мече, и че то изпитва нужда от емоционални и нежни игри.
   На тази възраст дори и у най-неустрашимите деца се проявяват нови опасения, необичайни страхове: от нощта и от тъмнината, от дъжда, от моторите, от самолета, от някои животни и дори от някои хора.
   Детето често се бори срещу тези страхове и своето чувство за опасност, като си създава някои навици, истински обреди и мании. На масата то се разгневява, ако преместят чашата му или ако му дадат нова чиния. Но то се изявява като маниак особено когато си ляга, независимо дали става дума за мястото на дрехите му върху стола, за спускането на пердетата или затварянето на вратата, за начина, по който е оправено леглото му, за наличието на някаква светлина в коридора, за неразделното парче плат, което трябва да бъде в леглото всяка вечер. Детето изисква лягането да става по неизменен начин.
   Ако детето не иска да си легне, ако мъчно заспива, това се дължи на изпълнения с приключения ден. В момента на лягането мисълта му е завладяна от многобройните впечатления от деня. Уморено, често възбудено, то сякаш задържа съня, който внезапно ще го остави само с неговите открития, които то не успява нито да подреди, нито да запамети. Неговата боязън се превръща в истинско безпокойство, когато родителите го оставят. В този момент то осъзнава, че ще остане само, а те ще бъдат заедно. Тази мисъл е нетърпима за него, чувствува се отхвърлено.
Какво да направим, за да го насърчим? Разкажете му една приказка, която то обича (това ще съвпадне с пристрастието му към обредите и то ще иска същата приказка всяка вечер), ако иска, оставете вратата полуотворена, като оставите да свети лампа в коридора, но не го взимайте при себе си в леглото, за да заспи. Необходимо е постепенно с ваша помощ да свикне да остава само в леглото си, трябва също така малко по малко да приеме родителската двойка. Един съвет: ако излизате вечер, не сменяйте приходящите бавачки, опитвайте се да извиквате една и съща и излизайте, след като детето заспи. То по-лесно ще заспи, ако чувствува, че вие сте в къщата.

Детето от 2 до 2 години и половина

   Когато в течение на много месеци детето е пипало всичко и е тичало навсякъде, най-изморена е майка му. Тя мечтае за заслужена почивка. Сега тя може да си почине. Времето от 2 до 2 и половина години е спокоен и уравновесен период. Детето започва да става по-дружелюбно, а и по-лесно за разбиране, защото се изразява по-добре.
То може да тича като гледа наляво
или на дясно. При ставане най 
напред вдига задничето си и след
това главата
Сега преди всичко то иска да говори до самозабрава, както в предишния етап не се уморяваше да пипа. След като добре е опознало лицата и предметите, сега то иска да ги назове. За да научи имената на предметите, то ги сочи с показалеца и пита: „А това ...? ... и това? ...“ И когато му отговорят, то повтаря отговора като ехо. После, без да се уморява, то пита другиго за същото нещо, за да провери, за да чуе още един път новата дума. Да повтаря, да кара да повтарят — ето неговия начин да учи.
Използува всичко, за да обогати речника си. Повтаря имената на близките си, изброява играчките си, играчките на братята и сестрите си: „Би-бип Бебо ... Би-бип  сочейки предметите, които го заобикалят. То определя собственика на предметите: на мама, на тати. По силата на детската си логика то не обича предметите да сменят собственика си.Дете на две години и половина, се учудва, че баба му носи обувките на мама. То е истински магазинер, който прави инвентара си.
   Детето изброява какво е яло на обяд, вечерта, вчера, дотам, докъдето стига паметта му. То иска да знае къде е баща му, сестра му, приятелят, който обикновено идва да играе с него. От всичко, което казва, се излъчва силното му желание да се ориентира в света, да бъде в него, да знае своето място в него. Когато е само, то повтаря научените думи и обяснява всичко, което върши. Това е началото на дългия монолог, който ще трае години, до шестата или седмата година.
   Като говори с часове с едни и с други или на куклата си, детето прави огромен напредък в говора. То не само научава нови думи, но започва и по-лесно да се изразява. Постепенно изоставя бебешкия език.
   Най-напред се появяват съюзите на и за. Научило ги е по време на неуморимите си въпроси и изброявания.После се забавлява, като повтаря нещо, което е слушало сто пъти: „Една лъжичка за татко, една лъжичка за мама".
   Един ден изникват и наречията: скоро, сега, тогава, заедно, също, веднага. Появяването им е срамежливо, но забележимо. След известно време на сцената се появява и местоимението. 
Така говорът постепенно се обогатява, но глаголите продължават да господстват: понякога се наброяват до 90 или 100. В тези бройки влизат, разбира се, и деформираните думи. Те още са многобройни или защото детето не може да произнесе нито „ф“, нито „р“, нито „в“, или защото неуспешно подражава (врабчето става еабче, лъжичката става жижичка и т. н.).

Какво обича и не обича детето от 18 до 24 месеца

Какво обича
  • Да яде като възрастен, но също така и да пляска с лъжицата си в супата и пръска, да сипва вода в компота или да слага спанак в киселото мляко.
  • Да натиква предмети в цепнатините на паркета или в дупката на ключалката. Да хвърля през прозореца най-различни предмети. Сега е време да се вземат мерки против злополуките, които то би могло да предизвика.
  • Да казва „не“ повече от желание за закачка, отколкото от непокорство. Когато искаме да постигнем нещо на тази възраст, има едно средство, с което можем си послужим — да заобиколим, да отвлечем вниманието. Например: детето отказва да се съблече. Застанете до прозореца и кажете: „0 каква хубава синя кола, какъв дебел сив гълъб или какво малко кафяво кученце“ — според случая. Детето притичва и гледа през прозореца. През това време вие му събличате дрехите, а то дори и не усеща.
  • Да прави обратното на това, което искат от него, за да се закача.
  • Ако искате да дойде, кажете му: „Довиждане“, като си давате вид, че излизате. Да се гали на майка си и да я целува не само когато тя иска.
  • Да прави маймунджулуци, за да разсмива тези, които го гледат. С една дума, т: е закачливо, гальовно, комедиант.

Какво не обича
  • Да не разбират какво иска, а това се случва често, защото вкусовете му са точн определени, а речникът ограничен.
  • Да го държат с ремък — сякаш разбира унижението да бъде завързано като кученце. Предпочита здравата ръка на татко или мама.


   Не бива да се безпокоите от лошото учленяване, от неточното произнасяне на някои букви или срички. Преди детето да навърши 4 години, никакво закъсняване, никаква трудност в говора не е многозначителна, нито обезпокояваща.
   В този етап на интензивна моторна дейност някои деца са особено буйни, Трябва да се осигурява сънят и да се спазва режимът на нервните деца.

Детето от 18 до 24 месеца -част II

    Вече ви казах, че от няколко месеца и за дълго още у детето ще се борят желанието за приключения и нуждата от безопасност. Вие сте безопасността. Но спомнете си, че детското любопитство е неуморимо, че то надвива страха, че въображението му е богато, понякога дори дяволско, че още няма чувство за опасно и че странните вкусове и отвратителните миризми не го отвращават. Затова постепенно обяснявайте на детето си кое е позволено, кое забранено и кое е опасно. Знаете, че от едногодишна възраст детето започва да разбира много неща и все повече ще разбира, но то не може да отгатне какво може да прави и какво му е забранено.
Детето може да държи лъжичката си, но много се цапа 
когато яде. Храни се шумно и силно вдишва между
 глътките когато пие
    Как искате то да знае, че е позволено да се отвори една кутия, за да се види какво има в нея, но не бива да се отваря будилникът,за да се провери какво тиктака вътре в него? Вашите обяснения, придружени от изразителна мимика, ще го научат. Но не искайте много от него. Способността му да разбира е много по-малка, отколкото изглежда от неговото уверено личице. Ако вие действително не искате да ходи в някоя стая, осуетете отиването му с помощта на някакво материално средство, а не със словесна забрана. Детето се научава много бързо да зачита света на големите. Когато направи глупост, не му се карайте много. Гневът ви ще го разтревожи и изплаши. Когато често мъмрят детето на тази възраст и много му викат, у него се поражда чувство за вина. Впрочем на тази възраст родителите наричат глупост някакво нормално действие на детето, продиктувано от неговата интелигентност, и което е вълнуващо откритие за него. Когато детето премества някаква мебел, за да вземе топката си, която се е търколила под него, това не е глупост, това е находчивост. Ако се карате на детето си, нека гневът ви да не бъде пропорционален на стойността на счупената вещ. Детето не прави разлика между скъп порцелан и обикновената чаша, купена от пазара.
   Не го наричайте винаги лошо. Накрая то ще помисли, че това е името му. На тази възраст детето не може да бъде лошо. Неговият начин да учи е, като пипа всичко. Да му се сърдим за това е все едно да упрекваме гладния, че яде от ястието, което му поднасят. Възрастните също обожават да пипнат нещо, което- виждат за първи път. Доказателство за това е, че във всички музеи на света има надписи: „Пипането забранено!“ Вижте в магазините как жените докосват, обръщат, .опипват предмета, който искат да купят.
 
Добре насочвано от родителите си, детето добива голяма свобода в продължение на 6 месеца. На втората си годишнина то е вече по-сръчно, владее тялото си, умее да изразява мислите и чувствата си, става по-общително. Това е вярно при всички случаи. На две години детето се е преустроило, закъсненията са преодолени. Дотогава успоредно с класическото бебе (първи зъб - на 6 месеца, първи стъпки - на 12 месеца, първа фраза - на 18 месеца) съществуваше и малкият феномен, проходил на 9 месеца, и най-бавният, който до осемнадесетмесечна възраст не беше направил първите си стъпки, и малкото момиченце, което и на 4 месеца не се усмихваше, и другото, което на 2 месеца вече познаваше околните, и т. н. Всички тези деца са нормални, но просто поради различното им устройство, поради различния им темперамент постигаха успехите си на различни възрасти. По същите причини и зъбите им не израстваха по същото време. Сега заекът настигна костенурката. На две години всички деца знаят да правят същите неща, с едно изключение — говора. Някое дете знае 20 думи, друго 50, трето 100. Но всички те имат една обща отличителна черта — те щедро си служат с глагола.
Да тича за него е голяма радост. Често се удря в мебелите
То дърпа, тича и удря, като вика високо
   Глаголът изразява действие. Нормално е детето да си служи с него във възрастта, когато е толкова активно. За начало то употребява неопределеното наклонение или причастието: Бебо (и)злезе, тати па(д)на и т. н. Лицата и времената ще се появят по-късно. Засега фразата, съвсем елементарна, се състои от една или две думи плюс глагол. Например: „Тати  (о)тво(р)и тик-так“. В предишния етап думата заместваше фразата.
Бебешкият говор трае от 6 до 12 месеца, ако не бъде възприет от родителите под предлога да бъдат по-добре разбирани. Това е грешка. Бебето казва „пупа“, защото още не знае да казва „супа“, но то много добре е разбрало, че супа е течността, която мама му дава на обяд. Постепенно, като слуша другите да казват супа, то скоро ще се научи, защото говорът е преди всичко въпрос на подражание. Но когато околните осакатяват думите, детето до безкрай ще повтаря „пупа“, „дичка“, „бонче“ и т. н. А това е голяма загуба, защото на тази възраст детето започва да се интересува от имената на предметите, които го заобикалят. То е очаровано, когато слуша нови думи.
   Говорът е толкова важно нещо, че искам да спомена и следното. Не искам да кажа, че на детето трябва да говорим сякаш сме речник, но не бива да съкращаваме смело всички думи под предлог, че детето разбира по-добре дичка от водичка, бонче от бонбонче и т. н. Детето няма предпочитания.
   Но  ако то казва „пупа“, защото още не може да произнесе „с“, не го укорявайте  (няма никаква полза от това, само може да го обезсърчите или да започне да заеква), просто продължавайте да казвате супа и един ден то спонтанно ще каже „супа“.
Освен това има и „любовни“ думи, създадени от всяко дете. Не посягайте на тях!

                                                          <<< към I част

Вижте също:Детето до 1 месец
                    Детето от 1 до 4 месец
                    Детето от 4 до 8 месеца
                    Детето от 8 до 12 месеца
                    Детето от 12 до 18 месеца

Детето от 18 до 24 месеца

 
Най голямата радост на детето да 
открива и изучава
   След като детето се научи да ходи, ще се задоволи ли само с това, постигнато с цената на толкова падания, синини и цицини? Подобна мисъл означава, че не познаваме добре неговата изключителна жизненост и особено неутолимото му желание всичко да види, всичко да пипне, всичко да разгледа. 
   Да пипа всичко - наляво, надясно, горе, долу - каква невероятна страст Нищо не може да спре бебето на тази възраст. То се катери по столове, по дивани, по кресла, без да се страхува от опасността да падне десет пъти. Пъха се под леглата, за да вземе изтърколилата се топка, качва се по стълби, опитва се да слиза по тях, но не успява. Отваря вратите, включва лампите, изпразва чекмеджетата, слага цигара в уста, за да играе на голям. Отпушва шишето с одеколон (или с белина), отваря намереното червило (или кутийките с хапове за сън). Взима кибрита и драска клечките, за да се любува на светлината. Опитва се да пъха предмети в електрическия контакт, за да види какво ще стане. Разкъсва страница от книгата, оставена на

ШЕСТ ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА КАФЕТО

   Кафето, в миналото познато предимно като напитка на ориенталските народи, днес е широко разпространено поради аромата вкуса и освежаващото си действие и може да се каже, че вече нито едно гостуване не минава без чаша ароматно кафе! Ако искаме да приготвим доброкачествено кафе, не бива забравяме следното:
  1. Съдът за загряване на вода да се използва само за кафе
  2. За приготвянето да се използва прясна вода, която се загрява само до завиране. При по-нататъшно. варене кафето губи вкуса си.
  3. Въздухът, светлината и влагата развалят кафето, затова трябва да го държим в добре затворен съд на сухо и тъмно  място.
  4. Кафето трябва да бъде прясно печено и по възможност да се мели непосредствено преди приготвянето, за да запази СВОЯ аромат.
  5. Каничката, в която поднасяме кафето , предварително,  се затопля с гореща вода.
  6.  Предвижда се средно 0,5 л вода на 30—35 г кафе. Кафе! екстракт — т. нар. нескафе — слагаме в съответното намалено, количество, тъй като е концентрирано.

ТУРСКО КАФЕ

   Приготвя се в месингово или в медно кафениче с определена форма — широко дъно, тясно гърло и дълга дръжка. В него  кафето не само се вари, но се и сервира. Турското кафе се налива в специални малки чаши. За една чаша са необходими една препълнена кафена лъжичка мляно кафе, бучка захар и две кафене лъжички вода допълнително за изпаряването. Слагаме водата и захарта. Кафеничето се пълни до 2/3, за да не изкипи кафе-
Щом водата заври, сваляме кафеничето от огъня, сипваме бързо кафето и разбъркваме. После пак слагаме кафеничето на печката. Като кипне кафето, разбъркваме и сервираме.

ОРИЕНТАЛСКО КАФЕ

  Приготвя се както турското кафе, но вместо захар слагаме мед който придава на кафето специфичен аромат. Подслаждаме на  вкус.

ХОЛАНДСКО КАФЕ

  Предвиждаме за една порция 1/2 чаша силно горещо кафе, 1/3 чаша коняк, една супена лъжица сметана, малко нескафе и какао.Сервираме в големи чаши, предварително изплакнати с гореща вода. Върху кафето наливаме коняка, а отгоре слагаме сметаната. Украсяваме я с малко нескафе и какао.

ВИЕНСКО АЙСКАФЕ

  Необходими са ни 0,5л. сладко силно кафе, 0,25л. сладка сметана и вафли. Разбъркваме приготвеното кафе с половината от  сметаната и слагаме в хладилника. След като изстине, наливаме кафето във високи чаши и слагаме останалата сметана. Поднасяме с вафли.


Детето от 12 до 18 месеца - II част

  На тази възраст детето прави открития, които са важни за формирането на неговата личност. Току-що се запознахте с открития, произтичащи от приучването на чистота. Следва друго. То прохожда и веднага му казват: „Не отивай там, не пипай това!“ Едвам е тръгнало по пътя на независимостта и вече открива, че свободата му е ограничена.
Всичко се заплита. В същото време, когато открива една непозната мама — до вчера тя му даваше всичко, сега започва да иска и дори да забранява, — то все повече ще се сближава с баща си.
   Действително то от дълго време го познаваше, познава гласа му, смеха му. Баща му често присъства вечер на храненето. То играе понякога с него, преди да заспи. В неделя се разхожда с майка си и с баща си.Но въпреки това първата година от живота на детето е най-често свят на двама: на него и майка му. През тази година влиянието на бащата е преди всичко косвено: съпругът, който ощастливява жена си, я прави добра майка. И, напротив  безразличният, отсъстващият, нервният съпруг прави жена си нещастна и следователно по-нетърпелива спрямо детето.
То може да подаде кубче, не знае да
хвърля топка, може да постави малък
предмет в голям
   През втората година връзката баща - дете става по-пряка — детето наистина открива баща си и го включва в своя емоционален живот. Впрочем често откриването е взаимно. Някои бащи не се интересуват истински от малкото бебе, легнало в креватчето.Малко по малко бащата става необходим. Детето го посреща е шумна радост, то става негов другар вечер, с когото то си почива и се забавлява.
   Не бива да се пропусне възрастта, в която детето е „чувствително“ към бащата. Някои бащи чакат детето им да заговори добре и чак тогава започват да общуват с него. Действително бащата обикновено не изпитва такъв непреодолим порив към детето, както майката.
   Майката играе важна роля във връзката баща дете. Детето по-бързо опознава баща си. когато майката има навика да говори за него: „Татко скоро ще си дойде“. „Татко отиде там“, „Татко направи това“ или „Това ще приготвим за татко“. Майката обикновено помага да се установят добри отношения между бащата и детето, но понякога тя прави обратното - разстройва ги, като казва например: „Ще видиш какво ще ти каже татко, когато се върне!“ Това е много лоша подготовка за посрещането на татко.
   Грешка, която трябва да се избягва: детето редовно да се слага да спи, преди да се е върнал баща му, под предлог уж къщата да бъде спокойна, а в същност - майката да запази съпруга само за себе си.Жалко и за детето, и за бащата, и за майката, защото детето скоро ще  се разсърди.Дългът на майката е да напомня на съпруга си, че той трябва да посвещава време на детето си. 
   Приучване към чистота: няколко препоръки:

  1. Преди всичко не давайте възможност на детето си да забележи значението, което отдавате на този въпрос, и наблюдавайте поведението му, преди да му  наложите някакви правила. Детето  в тази област, както в много други,   има свой начин на реагиране.
  2. Ако сте привърженик на най-голяма свобода в тази област, трябва да знаете, че след две години трудно ще създадете у детето си вкус към чистотата. Мине ли благоприятната възраст, вие мъчно ще поправите едно поведение, което твърде дълго сте търпели. Освен това приучването към чистота има своето място във възпитанието изобщо — овладяването на тялото, за да достигне то по-голяма независимост.
  3. Да не се иска много рано от детето да се пази чисто денем и особено нощем. За да се получи резултат, трябва детето да може да стои седнало, да се задържа и да разбира. Това означава, че не може да се започне приучването към чистота през деня преди 18-месечната възраст на детето. За през нощта трябва да се проявява повече търпение и да се знае, че не може да се говори за болестно напикаване преди навършване на 5 години.
  4. След това не бива много да се бърза. Много месеци са необходими, за да се  научи едно дете да се пази чисто. Може да се постигне бърз успех, но без трайни резултати.
  5. Да не се прави от това възпитание „държавен въпрос“, въпрос на престиж за семейството.
  6. Да не казвате с унил вид на някоя приятелка или съседка пред самото дете: „Още не може да се пази чисто.“
  7. Да не се използва емоционалната заплаха: „Мама не ще обича вече своето бебе, ако . . .“ и т. н., да не се правят уговорки: „Няма да излезеш, ако . .  „Ще получиш бонбон, ако . . .“
  8. Не го сравнявайте с по-големия брат, който на тази възраст вече умеел да се  пази чист.
  9. Необходимо е също търпение. От детето искаме нещо трудно и затова трябва първо да го заобикаляме с обич, в противен случай не ще се постигне резултат.
  10. Да премълчаваме провалите и да избягваме назиданията, свързани с гърнето „Добре значи чисто, любезно, послушно. Лошо значи наакано, мръсно, лошо, виновно.“ Когато успее, просто ще казвате: „Ставаш голям, добре е.“ Използвайте някаква думичка, за да наричате изпражненията, която ще бъде първо възможно да се повтаря пред други хора, защото детето ще я повтаря,
   Ако то прояви желание да играе с „произведеното“, не се учудвайте, става дума  за нормално желание на детето. Отклонете го мило и му дайте пясък и вода,  за да се забавлява. Не вярвайте, че чистотата е завоювана окончателно. Детето може да направи крачка назад и да изцапа гащичките си при първата трудност Това често се случва. Не показвайте тогава пред детето вашето недоволство.
   В дните, когато вашето бебе ви се струва много капризно, прощавайте му. Този етап е много уморителен. По едно и също време трябва: да му израстат 10 зъба за 6 месеца, да проговори, да проходи, да се научи да се пази чисто.
Твърде много е, когато на всичко отгоре не успяваш да бъдеш добре разбран ...

Игрите и удоволствията от 12 до 18 месеца
Към една, една и половина година детето обича животните и се интересува от тях: от кокошките до кравите, без да пренебрегва кучетата, котките, конете. Никое от тях не го плаши. То обича да играе с пясък и с вода, с пластелин, но без да се пази много чисто. Най-напред, защото е несръчно, и след това, защото обича да се цапа, сякаш иска да си почине от усилията, които прави да пази гащичките си  чисти. Обича да дърпа косите на родителите си.
Детето започва да прескача пречките на леглото си. Това е възраст на  „акробатиката и местенето“. Край леглото постелете килим, за да се смекчават ударите при падане.
Въпреки че проявява учудваща упоритост, когато иска да вмести един куб в друг. то често сменя игрите и ако има на разположение много, детето може дьлго време да играе само. 
   Възрастта от 12 до 18 месеца е стадий на движението за всички деца. Ако вашето дете не ходи на 18 месеца, трябва да се посъветвате с лекар. Дори и да мислите, че детето ви е мързеливо, че „си живее", не е нормално на тази възраст да няма желание да ходи.
                                                         
                                                                <<< към I част

Вижте още:  Новороденото до 1 месец
                     Новороденото от 1 до 4 месец
                     Детето от 4 до 8 месеца
                     Детето от 8 до 12 месеца

Детето от 12 до 18 месеца

   То беше господин „Глава“, сега ще стане господин „Крака“. След като ви доказа че може да мисли, вашето дете сега ще ви покаже, че знае да върви. Впрочем това е една от характерните черти на растежа на малкото дете. Едно  след друго  то става „интелектуалец“, сетне „атлет“, а от време на време „много емоционална личност“. Ако се  развиваше само в една насока, нямаше да стане хармонична личност.
   На година с първата дума изглеждаше, че говорът ще потръгне.Между 12 и 18 месеца то тъпче на едно място. На една година детето спеше добре когато прохожда, то има безсънни нощи. Това впрочем е факт, който трябва да запомните още отсега и който ще важи по време на целия растеж: когато детето напредва в една област, не бива да се тревожите, че изостава в друга.
   Като към 18-ия месец детето ще е към края на мъките си и ще знае да върви само, то ще си даде шест месеца заслужена почивка и не ще научи нищо ново. То ще усъвършенства знанията си, ще събира сили за етапа 2 години—2 години и половина, защото този етап ще отбележи нов скок напред, този път в областта на главата. Детето ще направи огромен прогрес в говора.
То ходи с разкрачени крака,
с издаден напред торс, с
ръце като махало на часовник

Времето от 12 до 18-те месеца за повечето деца е възрастта на ходенето, която специалистите наричат „чувствителен период“. Изразът „чувствителен период“ ще срещате през цялото детство. Той сочи, че това е възраст, през която детето с по-голяма леснота учи нещо ново. Има чувствителен период за всички завоевания: цветове, ходене, говор, а по късно  четене и смятане. Но това важи особена сила за говора — без никакво усилие то научава майчиния си език.  Опитът учи, че през „чувствителния период“ детето трябва да се насърчава. В противен случай то ще се разочарова и по-късно трудно ще учи. Не бива също така да се попречи на детето да разбере, че няма полза от бързането. Детето трябва да учи, когато има желание за това. То винаги има желание, но си има свой час, който то ще съумее да ви покаже, а вие ще го забележите. Излишно е да се безпокоите по този въпрос.
  Да се научи да ходи най-напред означава детето да се научи да пази равновесие това не е лесно. Не вдигайте всеки път вашето дете, когато падне. Усилието което, детето прави, за да стане, заздравява неговите мускули. То пада, изправя се,  подпира се на ръцете си, става и пак пада. Това е трудно, но необходимо.

Прохождане - съвети

   На възрастта на прохождането се предлагат най-различни проходилкилки, бънджита и чиято цел  е да подготвят ходенето. Какво трябва да знаем за тях? Две неща:
  1. Не може да учим детето да ходи. То има една чудесна инструкторка—природата. То ще проходи, когато му дойде времето. Следователно никакви съоражения не ще накарат детето ви да проходи по-рано. Някои родители се се опитват много рано да накарат детето си да ходи. Това е погрешно. 
  2. Ако едно дете се остави право твърде дълго време, дори и седалището му да бъде подкрепяно, гръбначният му стълб може да се умори.

   Няма да кажа, че всички проходилки и други съоръжения трябва да бъдат отречени. Ако ви е приятно, или проходилката забавлява детето, предложете му я. Но тогава изберете такава, която нито принуждава детето да се разкрачва, нито пък му стяга бедрата. И не го оставяйте дълго време право в нея. Накрая трябва да знаете, че всяко насилване преди осем-или деветмесечна възраст на детето е много опасно.Добро средство за детето да се упражнява в ходене е да го оставите да бута количка или подходящ стол . А ето и един трик. Когато детето ви се научи да ходи, дръжте го ту за едната, ту за другата ръка, за да  не се умори ръката му.

Затластяване при децата

   Детето може да е много дебело, защото яде много. Рядко родителите се съгласяват с това. В действителност съставът на храната в повечето случаи е нормален. Но родителите забравят да пресметнат в калории количеството намазани филийки, изядени на' закуска, в 10 часа, при следобедната закуска..., бонбоните, бисквитите, сладкишите и сладоледа, хапнати междувременно. Захарите, брашнените храни, нишестетата — това предизвиква затлъстяване.
 
http://nehtataotjivota.blogspot.com/
 Естествено роля играе и наследствеността. Има цели семейства дебели хора. Но често в тези семейства много се яде. Във връзка с това в наше време се изтъква вредата от едно обилно хранене в първите месеци. Излишъкът от тегло при кърмачето без съмнение е причина за затлъстяването у детето и юношата. 
   Случаите на затлъстяване поради смущения в жлезите с вътрешна секреция са редки. Затова не се изненадвайте, ако лекарят насочи прегледа, въпросите и най-сетне лечението към излишното хранене, преди да търси друго. Както при възрастните, и даже в по-голяма степен, хранителният режим е основата на лечение на затлъстяването у децата, но се изисква точно и продължително лекарско наблюдение. Успехът винаги отговаря на положените усилия.
   Често затлъстяването е в резултат на психически причини и тогава към лекарското лечение и наблюдение е необходимо да се потърси помощ и от психолог.

Кошмари

   Случва се посред нощ детето внезапно да се събуди твърде уплашено. То седи в леглото си объркано и малко по малко проумява, че онова, което го е изплашило, не съществува, и все пак е много смутено: всички вълнения, преживени насън, наистина се отразяват дълбоко на съзнанието. Но щом заспи отново, останалата част от нощта без съмнение ще мине спокойно.
Друг път детето започва да вика насън, изпотено е и изглежда не на себе си. Понякога
даже се измъква от леглото си и отива да се скрие в някой ъгъл на стаята. Когато му заговорите, се вкопчва във вас. А не е будно и не ви познава. Повтаря някаква дума или дори сочи с пръстче въображаем предмет. Понякога се успокоява, без да се събужда, сутринта не помни нищо.
   Какво да правим в такъв случай? В момента трябва да отидем при леглото на детето, да му говорим тихичко, да вземем ръчичката му, да го успокоим. Ако то поиска да разкаже съня си, толкова по-добре: по-леко ще се освободи от него. То иска светлина? Оставете слаба светлина в съседната стая, а вратата да бъде открехната или поставете нощна лампичка.
Какво не трябва да се прави? Най-лошото и нетактично ще бъде да накажете детето или да го упрекнете за страха му. Това само ще всади страха още по-дълбоко у него.
Не го вземайте във вашата стая: несъзнателно след това детето ще се опитва сьс същите средства да получи отново подобно благоволение.
Да открием причината. Ако кошмарите се повтарят, трябва да се открие причината им. Тя може да бъде обикновена: достатъчно широко ли е детското легло, за да се чувствува удобно в него? Не го ли стягат дрехите или пеленката? Не е ли много топло завито? Не е ли яло вечерта нещо трудно смилаемо? Не сме ли му разказали някаква страшна история? Не е ли гледало по телевизията картини, които са го уплашили?
Може би вашето дете е впечатлително и го смущават неща, на които другите деца не обръщат внимание. Това не е слабост, но може да подсказва повишена чувствителност.
Може причината на тези кошмари да е и по недоловима и да изисква вие по-сериозно да се замислите. Например може би на детето се налага твърде строга и прибързана за възрастта му дисциплина: да не се напикава, да бъде послушно и т. н. Или детето тайно страда от някое братче или сестриче, който му се подиграват. Или обкръжаващата го среда, натовареността на неговия ден го превъзбужда: липсват му спокойствие, тишина.
   Ако ви се струва, че няма никакви причини, а кошмарите продължават да го тревожат, не бива детето да очаква с ужас нощта, съня и леглото си: заведете го при лекар, който може би ще ви отпрати към психолог.
За да се опитаме да разберем какво става в главицата на детето, което се страхува от нощта, отказва да заспи или се събужда внезапно, трябва да знаем какво представлява нощта за него: нощта е раздяла, защото то е само в леглото си далече от ония, които обича. Тя е разруха, защото не се виждат вече познатите предмети и лица, и не си съвсем сигурен дали те все още съществуват.
 !!! Въпросът няма да се разреши с една таблетка за сън, а с голямо внимание от ваша страна и съветите на специалист. !!!

Колко време, след като извадите шишето от хладилника, може да го използвате?

http://nehtataotjivota.blogspot.com/
   Когато температурата на млечната смес в шишето е над 10 - 15°С, попадналите в нея бактерии бързо се размножават. Затова е неразумно да се дава на бебето шише, което в продължение на няколко часа е седяло в стаята, в количката или в колата независимо от това, дали е пълно или наченато.
   Ако ви се наложи да храните бебето два часа след излизане от къщи, сложете изваденото от хладилника шише в специална изолационна кесия, която запазва нещата студени, термос  или го увийте в  десет слоя вестник, който е доста добър изолатор.
Ако имате малко бебе, което понякога заспива,след като е изпило половината от шишето, и се събужда след 2 часа за остатъка, веднага поставете шишето с остатъка от млечната смес в хладилника. Не ви съветвам да използувате такова шише повече от два пъти.

Избягвайте да давате шишето преди лягане!

   Някои родители са смутени, ако бебето продължава да иска шише през втората година, други не. Ако ви интересува, трябва да ви предупредя да не привиквате бебето да ляга с шишето. Много' бебета между 7-ия и 10-ия месец се чувствуват толкова големи, че не искат да сядат в прегръдките на майка си по време на хранене — те искат да стоят седнали. Те искат също така сами да държат биберона. Практичната майка, като вижда, че не е нужна, е склонна да сложи детето в креватчето, където то изпива млякото и същевременно се приспива. Този начин е удобен за приспиването на бебетата, но в крайна сметка за някои от тях става невъзможно да заспят без шише. Когато на 13-ия, 18-ия или 21-ия месец майката опита да не даде шише в леглото, бебето започва ожесточено да плаче и дълго не може да заспи. Не казвам, че това пристрастяване към шишето при заспиване се наблюдава винаги. Не казвам също така, че ако не давате шише в леглото, бебето ще иска по-рано да се отбие, но все пак това донякъде допринася за отбиването. Оставете го да си държи шишето седнало в скута ви или на стол и след това го слагайте в леглото. Разбира се, ако предпочитате да давате шишето в леглото като един вид приспивателно средство през по-голямата част на втората година, вие можете да сторите това.

Кашлица при децета

  Кога трябва да се търси лекар? -Когато детето има температура или когато кашлицата без температура е от дълго време.
  Какво представлява кашлицата?- Това е нормална реакция на организма, когато дихателните пътища са затруднени било от чуждо тяло (прах, влакънца), било от секрети (повече или по-малко плътна слуз). А те са последица от възпаление, предизвикано или от чуждо тяло, или от някакъв микроб.
Дихателните пътища са обрасли с власинки, които се движат и изхвърлят навън всичко, което им пречи. Кашлицата е контракция, изтласкваща въздух, а това привежда власинките в движение. Следователно кашлицата е полезна и не трябва да искаме да я спрем на всяка цена, нито да ни тревожи, ако е временна, без температура и не изтощава детето.
   Какво трябва да се прави? 
  1. Да се запитате дали въздухът в стаята не е много топъл и много сух , да се огледа външният вид на детето и общото му състояние, да се помисли за обкръжаващите го. От значение е да не оставяме детето в допир с човек, който кашля, ако последният не е прегледан от лекар. Това може да породи проблеми, ако въпросната личност е близка на семейството, но е необходимо, и то толкова повече, колкото детето е по-малко: възрастта на кърмачето (както и тази на пубертета) е критична възраст на туберкулозата.
  2. Дали детето не е било в допир с друго дете, боледуващо от коклюш или морбили?

   Кашлица с температура.- Трябва незабавно да се посъветвате с лекар, особено ако детето е по- малко.Бъдете готови да отговорите на следните въпроси, който лекарят без съмнение ще ви зададе: Откога кашля детето? На пристъпи ли кашля? Кашлицата суха ли е или влажна? Каква е температурата му и евентуално как се движи между сутринта и пет часа следобед. Затруднено ли е дишането на детето? Запушен нос, дишане през устата? Хърка ли? Задъхва ли се? Забелязали ли сте ноздрено дишане? Има ли свирещо дишане? Отхрачва ли? Повръща ли лиги? Има ли слуз в изпражненията му? Чувствува ли се изморено? Има ли апетит? Рядко ли има кашлица или, на-против — това е нещо обикновено.
  Кашлица без температура.- Докато общото състояние: апетит, настроение, тен са задоволителни, можете да лекувате детето, както при хрема. За да се чувствува по-добре в леглото си, повдигнете главата му, като поставите втора възглавница под матрака: така ще му е по-леко да преглъща храчките, които предизвикват кашлицата.
   Можете ли да давате на детето сироп или супозитории против кашлица?- Да, ако кашлицата е силна и го изморява.Бабиното лечение с чай от лаика също би помогнало.

Изкривяване на гръбначния стълб



Нормална стойка

  Ненормалното положение на гръбначния стълб трябва да бъде видяно от лекар, независимо дали се касае за   кифоза (извит гръб),  лордоза (силно изкривен гръбнак), или  сколиоза (отклонение наляво или надясно) — впрочем трите изменения често се срещат комбинирани.
Но внимание: при малкото кърмаче, през първите месеци една кифоза е нормално явление: детето, което още не може да седи седнало, има извит гръб. Малко по малко гърбът ще се из-правя, докато междувременно детето стигне до седнало положение. Касае се за един важен етап от психомоторното развитие. Трябва да се отнасяме внимателно към него: в първите месеци не трябва да поставяме детето седнало, без да го крепим. Обратно, за препоръчване е да го слагаме във фотьойл, при който може да се регулира наклонът на облегалката.

Лордоза с
кифоза
Кифоза
   По-нататък, при по-големите деца, в момента на прохождането и през втората и третата го-дина се констатира често много силно навеждане напред, с издаден корем. Това положение не може да се приеме за нормално, но се среща често на тази възраст. То е свързано с една „хипотония“ (липса на еластичност, на „тонус“) и също е преходен етап. Това положение малко по малко изчезва през време на детството, без да става нужда да го лекуваме.
 Сколиозите, или кифо-сколиозите се срещат и при кърмачетата, но най-често при по-големите деца. Те лесно се разпознават, едното рамо е по-ниско, гръбначният стълб е извит наляво или надясно. Трябва да отличаваме едно обикновено лошо положение (аномалиите изчезват, когато накарате детето да се наведе напред), от онова, което наричаме фиксирана деформация. Придобитите сколиози се поддават леко на съвсем обикновено лечение, макар че понякога то трябва да е по-продължително, 
на базата на различни гимнастически процедури.

Приучване към използване на чаша

   Започнете с глътка мляко от чаша. Когато бебето стане на 5 месеца, добре е да му давате да пие няколко глътки от чашка всеки ден. Целта ви не е да го приучите веднага към чаша а само да го накарате, преди да е започнало да упорства, да свикне с мисълта, че млякото може да се пие и от чаша. Ако започнете към 9—10 месечна възраст, то сигурно възмутено ще блъсне чашата или ще се престори, че не знае за какво служи тя.
   Наливайте 15 г мляко в малка чашка един път дневно. Кърмачето няма да иска повече от една глътка изведнъж и отначало няма да може да поеме много, но сигурно ще му бъде забавно. Ако бебето е на кърма, налейте 15 г хумана в чашка. 
   Пиенето на портокалов сок не помага. Може би вече сте започнали да давате портокаловия сок от чашка. Ако не сте. можете да започнете. Но трябва да помните, че кърмачето, свикнало да пие портокалов сок от чашка, не е свикнало с мисълта, че млякото може да се пие по същия начин.
http://nehtataotjivota.blogspot.com/
    Как да помогнем на кърмачето да обикне чашата? - На 5 месеца бебето слага в устата си всичко, което хване. Тогава му дайте малка тясна празна чашка, която то може лесно да държи и да се преструва, че пие. Когато започне да върши това доста добре, сложете няколко капки мляко в нея. С увеличаване на неговата сръчност увеличавайте количеството на млякото. Ако между шестия и осмия месец бебето свикне с мисълта че може само да пие, много по- малко вероятно е да откаже чашката на девет или десет месеца. Ако за няколко дни престане да пие, не му налагайте чашата, защото това може да го накара да отказва още по-упорито. Помнете, че когато малкото бебе се учи да пие от чаша, то сигурно ще поема само една глътка. Много бебета се научават да поемат няколко глътки една след друга като станат на една или една и половина години.
   Едно дете на възраст от 1 до 2 години, което гледа с подозрение старата си чаша, може много да се зарадва на друга чаша с нова форма и цвят. Понякога бебето приема чашата, когато му се даде студено мляко. Ако лекарят ви препоръча, може малко да подправите или оцветите млякото . Някои майки прибавят малко каша и по този начин променят млякото, като го правят приемливо за пиене. След няколко седмици постепенно можете да премахнете кашата.
   Някои кърмачета са готови да преминат към чаша доста рано, други не. Бебето, което се задоволява с изсукване на умерено количество мляко от гърдата или от шишето, може да покаже своята готовност да премине към чаша още на 7—8-месечна възраст. 
   Другата крайност представлява бебето, което много обича да суче. При такива бебета смукането на палеца е често явление. 


Подсичане - продължение


   В първите месеци повечето кърмачето имат чувствителна кожа. Най-много страда онази част, където е пе­лената. Понякога се случва кърмачето да излезе от родилния дом с разранено дупенце. Това не означава, че там не е било гледа­но добре, а че кожата се нуждае от специални грижи. Най- обикновената форма на подсичане представлява група малки  червени пъпчици и участъци от зачервена грапава кожа. Някои от пъпчиците могат леко да се инфектират и да се образуват бели връхчета (пустули). Ако подсичането е лошо, могат да се появят и разранени места. Подсичането сe предизвиква най-често от амоняка. Но той не влиза в състава на урината, а се полу­чава от нея в памперса или в мокрите завивки под действието на бактерии.
   Почти всички кърмачета от време на време се подсичат по малко. Ако подсичането е малко и бързо минава, не е необхо­димо специално лечение. Разумно е да не използувате памперси, когато бебето е подсечено. Намазвайте изривът с предпазен мехлем. Минералното масло, бебешкото масло и вазелинът бързо се изтриват или се абсорбират и не могат да предпазят мястото за по-дълго.
   При тежко подсичане и особено ако има много пустули (бели връхчета), най-добре е да не се използува мехлем, а да се ос­тави засегнатата част открита на въздуха няколко часа на ден, като се държи кърмачето в топла стая. Можете да завиете гърдичките и крачетата с две отделни одеялца. Нагънете пелена под него, за да попива част от урината. Излагането на въздух е най-сигурният начин за лекуване на тежкото подсичане незави­симо от това, дали има пустули или не.
   Изпражненията по време на диария могат да предизвикат болезнен изрив около ануса. Лечението се свежда до смяната на памперса веднага след изхождането и намазването с мехлем. Ако това не стане бебето трябва да бъде оставено без памперс , на въздух.
 
Вижте също: Подсичане- 1 част >>>

ПОДКРЕПЕТЕ САЙТА

Скъпи приятели, ако сайта ви е бил полезен и сте открили това което търсите, ще се радваме да подпомогнете за развитието му чрез ПейПал дарение. Можете да цъкнете на бутончето отдолу и да си изберете каквато сума поискате, стига да сме я заслужили!






 
Нещата от живота от Илия Петков е лицнзиран под Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 3.0 Unported License