Детето от 18 до 24 месеца

 
Най голямата радост на детето да 
открива и изучава
   След като детето се научи да ходи, ще се задоволи ли само с това, постигнато с цената на толкова падания, синини и цицини? Подобна мисъл означава, че не познаваме добре неговата изключителна жизненост и особено неутолимото му желание всичко да види, всичко да пипне, всичко да разгледа. 
   Да пипа всичко - наляво, надясно, горе, долу - каква невероятна страст Нищо не може да спре бебето на тази възраст. То се катери по столове, по дивани, по кресла, без да се страхува от опасността да падне десет пъти. Пъха се под леглата, за да вземе изтърколилата се топка, качва се по стълби, опитва се да слиза по тях, но не успява. Отваря вратите, включва лампите, изпразва чекмеджетата, слага цигара в уста, за да играе на голям. Отпушва шишето с одеколон (или с белина), отваря намереното червило (или кутийките с хапове за сън). Взима кибрита и драска клечките, за да се любува на светлината. Опитва се да пъха предмети в електрическия контакт, за да види какво ще стане. Разкъсва страница от книгата, оставена на
масата, драска върху покривката с химикалка, хвърля през прозореца намазаната си филийка, минавайки, хапва едно краставица, тика стола до скрина, за да вземе една червена ябълка от фруктиерата: съдът пада, ябълките се изтъркулват и бебето заедно с тях. Какво от това! То става. Влачи коня си, дърпа влакчето си. И колко шум и безредие! Но това изобщо не тревожи детето, то дори не го забелязва. Тръгнало да открива заобикалящия го свят и непознатите предмети, то е сякаш пияно, сякаш лудо от желание да види още, още нещо ново.
За него няма значение дали мачка 

хартията или драска по нея и двете 

му доставят радост
   То изминава километри през деня, като че ли никога не ще се измори. После изведнъж - никакъв звук. Тогава тишината е по-обезпокояваща от шума, който я предшестваше. Бързо, какво ли е станало? Победено от умората, детето е заспало на земята. Но то не е победено, то събира сили, за да се впусне към нови победи.
   Жилище, предоставено на дете, което знае да ходи и е буйничко, след известно време може да заприлича на бойно поле. Разбира се, не всяко дете на тази възраст е малък Атила. Някои са по-мирни, особено момичетата, но все пак това е възрастта на ужасното дете, на всичко пипащото. Не бива да се радваме, а по-скоро би трябвало да се безпокоим, ако двегодишното ни дете е изключително спокойно и стои в своя ъгъл, без да пипа нищо: „Него никога не го чуваме!“ Мълчанието не е свойствено на тази възраст. Трябва да се уточни и друго — на тази възраст не е характерно детето да чупи. То счупва някакъв предмет от несръчност, а не от агресивност. То не хвърля предмета с ярост, но го изпуска, защото ръцете му още не знаят да държат добре.
Как трябва да постъпи майката на детето, което пипа всичко и щъка навсякъде?
Всичко да   му забранява, или всичко да му позволява? - Нито едното нито другото,
 
Да рита топка, да ходи на зад да 
слиза и да се качва по стълби-
това са победи за детето
Ако постъпи по първия начин, тя ще се противопостави на основна тенденция в растежа. Катеренето, откриването, проучването, пипането, тичането развиват   сетивата мускулите и интелигентността. Детето, което тика стола, за да вземе поставената  върху скрина ябълка, доказва чрез този акт своята интелигентност и същевременно развива мускулите си. В стая без предмети и без мебели детето няма да направи никаква поразия, но интелигентността му ще дреме, мускулите също. Да му .се позволи всичко, също е опасно.
   Необходимо е да се установи режим на наглеждана свобода. Това означава най-напред детето да бъде опазено от опасностите: да бъдат поставени перила на стълбите, прегради на прозореца, контактите да се покрият, чупливите мебели да се предпазят от удари, предпочитаните дребни украшения и опасните вещи да се приберат в шкафовете. Направено ли е всичко това, оставете детето да лудее в някой голям или малък ъгъл, а вие си гледайте домашната работа, ослушвайте се, за да разберете какво става. Не се появявайте при него на всеки пет минути, за да му кажете: „Внимавай, ще се удариш!“. Подобно отношение ще го раздразни. Сега то има нужда от малко свобода. Дайте му възможност за „приключения“. Това ще му вдъхне самочувствие. А приключение в тази възраст е да се покатери на малкото столче, да отвори само една кутия. То никога не ще отиде много далеч без вас, защото за него вие сте безопасността, пристанището, убежището.
   С една дума, то има нужда да знае, че сте съвсем близо, че може да ви извика, - не бива и през цялото време да му се натрапвате. Впрочем ще видите, че :от време на време то ще идва да провери дали действително сте в къщи и, успокоено, ще се връща към своите занимания. Сетне то ще ви извика, за да ви покаже последното си откритие, или за да му помогнете да направи следващото.

ПОДКРЕПЕТЕ САЙТА

Скъпи приятели, ако сайта ви е бил полезен и сте открили това което търсите, ще се радваме да подпомогнете за развитието му чрез ПейПал дарение. Можете да цъкнете на бутончето отдолу и да си изберете каквато сума поискате, стига да сме я заслужили!






 
Нещата от живота от Илия Петков е лицнзиран под Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 3.0 Unported License