Препоръки за децата на три години

• За детската логика.Тригодишното дете осъзнава действието, но не и намерението. Поради това то не разбира защо му се карат, когато са намерили стол пред скрина, в който има хапчета. То не е взело от хапчетата, само е смятало да направи това. За него поведението на възрастните е нелогично.То не разбира защо днес му позволяват да играе в гостната, а вчера, когато в нея е имало хора, са му забранили. За него тази постъпка е нелогична.
• За времето. То използва сегашно, минало несвършено и бъдеще време на глаголите. Но неговата представа за времето е още неясна. След една година и след един ден за него означават все едно и също „след това“. Освен това за него „след това“ има смътно значение.
•  Като имате пред вид способността му да разбира. Пред тригодишното дете не бива да казваме думи или да правим жестове, от които ще ни стане неудобно, в случай че то ги разбере. То разбира много повече, отколкото си представяме, а да не забравя ме, че то подражава и повтаря.
• Детското въображение. Детето се връща от разходка и разказва: „На улицата видях маймуна.“ Не казвайте: „Това не е вярно.“ То или съчинява (трите години са златната възраст за измислянето), или действително е видяло маймуна (все още понякога се срещат цигани, които разхождат по улиците своята маймуна) и ще се смути, ако вие не му вярвате. Не се отнасяйте към неговите съчинения като към лъжи. Ако то измисли някакви невероятни герои, чиито приключения то ви разказва, кажете си, че може би един ден то ще стане прочут автор на романи, с когото вие ще се гордеете.
• Трябва ли да се разказват приказки на децата? Някои казват не, защото при¬казките отвеждали децата в измислен свят. Аз считам, че не бива да лишаваме децата от това удоволствие. И нали всички детски игри, всички детски книги развиват въображението?Въображението е необходимо за всекидневието и на тригодишния, и на тридесетгодишния. То винаги ни придружава. Затова не бива да се подсмивате на измисления другар, нито да се подигравате на приказката, която вашето дете с голямо старание ви разказва и през цялото време повтаря „Ама това е истина, истина!“         Още по-лошо е да си играем с въображението на детето, да го използваме, за да го плашим: „Черният човек ще дойде, за да те вземе.“ Най-напред вие го лъжете и детето бързо разбира това. То повече не ще ви вярва. Освен това вие злоупотребявате с неговите нерви.

• Как се разказват приказки.
  

Детето на три години- времето на въображението

   Всяка възраст донася на детето нов подарък. Подаръкът на трите години е въображението: то засенчва всичко друго. Предишните етапи на развитие му бяха донесли усмивката, сърцето, интелигентността, говора. Но без въображението то не би могло да бъде действително човешко същество, защото въображението окончателно очертава границата между човека и животното. До известна възраст малкото животно може също като детето добре да решава същите проблеми, но то никога не ще бъде способно да си въобрази нещо. Появи ли се въображението, то незабавно предявява своите изисквания, често тиранични. За да го подхранва, детето иска да му разказват приказки, често и много. Понякога то харесва всички, друг път вкусовете му са съвсем определени.

Вече слиза по стълбите и върви

като възрастен

  Явно най-подходящото време за разказване на приказки е вечерта. Мама или татко сядат до креватчето, хващат ръката на детето и с кротък глас разказват приказката. Те, които са толкова заети през деня, най-сетне са на разположение на детето.То бърза да се възползува от тази възможност. Може да се каже, че действително приказките са най-доброто средство да накараме детето да си легне вечер без въртели.

Смайващо е умението, което детето проявява тогава, за да задържи майка си или баща си. За да не си отидат, то пуска в ход всичко — хитрост, чар, интелигентност, ласкателство. То започва, като умело използува: „И тогава ...?“, за да докаже огромния интерес, с който слуша думите ви, и за да оживи действието. След това, когато му се струва, че действието на приказката замира, то с убедителен тон иска да научи подробности, как точно е станало това или онова: „Къде? Кога? Как? (речникът му е отбелязал голям напредък, стигнало е до наречията за място, за време, за обстоятелства). Най-накрая, когато вижда, че вие твърдо сте решили да си тръгнете, то използува последното средство да поиска още една приказка: „Само още една, последната, обещавам ти, кълна се!“

От момента, в който детето проявява интерес към приказките, изразът „Имало едно време ...“ се превръща в чудотворно и ... полезно средство.