Менингит /гноен/ при децата

.    Симптомите на едно менингитно заболяване - силно главоболие (ако болното е кърмаче, то стене и лицето му изразява страдание), повръщания на фонтан без всякакво усилие, опъната и издута фонтанела, вцепеняване на тила (всеки път, когато раздвижим главата му, изпитва болка) и една висока температура налагат бързо да се потърси лекар.Обаче за да се потвърди диагнозата, трябва да се направи лумбална пункция и без съмнение лекарят ще поиска детето да постъпи в болница: лечението и обслужването наистина са много тежки.
   Днешната медицина за щастие победи гнойния менингит. Той все пак остава тежко заболяване, което се нуждае от навременно лечение, големи грижи и дълъг възстановителен период.
    Трябва да очаквате, че ще се наложи изследване (най-вече на гърлен секрет) на всички, които живеят в същото семейство. В случай на цереброспинален менингит (менингит, причинен от менингококи) болното дете трябва да се отстрани от детската градина и от всякакви контакти с други деца най-малко петнадесет дни след оздравяването му. Децата от същото семейство трябва да се отстранят от училище най- малко в продължение на 10 дни, след като са били изолирани от болното. По отношение на тях ще се приложат предпазни мерки. Лекарят ще посъветва същото и за възрастните от семейството.
В наше време има ваксина против цереброспинален менингит, която действува ефикасно само върху някои видове менингококи.

Препоръки за децата на три години


  • За детската логика.Тригодишното дете осъзнава действието, но не и намерението. Поради това то не разбира защо му се карат, когато са намерили стол пред скрина, в който има хапчета. То не е взело от хапчетата, само е смятало да направи това. За него поведението на възрастните е нелогично.То не разбира защо днес му позволяват да играе в гостната, а вчера, когато в нея е имало хора, са му забранили. За него тази постъпка е нелогична.
  • За времето. То използва сегашно, минало несвършено и бъдеще време на глаголите. Но неговата представа за времето е още неясна. След една година и след един ден за него означават все едно и също „след това“. Освен това за него „след това“ има смътно значение.
  •  Като имате пред вид способността му да разбира. Пред тригодишното дете не бива да казваме думи или да правим жестове, от които ще ни стане неудобно, в случай че то ги разбере. То разбира много повече, отколкото си представяме, а да не забравя ме, че то подражава и повтаря.
  • Детското въображение. Детето се връща от разходка и разказва: „На улицата видях маймуна.“ Не казвайте: „Това не е вярно.“ То или съчинява (трите години са златната възраст за измислянето), или действително е видяло маймуна (все още понякога се срещат цигани, които разхождат по улиците своята маймуна) и ще се смути, ако вие не му вярвате. Не се отнасяйте към неговите съчинения като към лъжи. Ако то измисли някакви невероятни герои, чиито приключения то ви разказва, кажете си, че може би един ден то ще стане прочут автор на романи, с когото вие ще се гордеете.
  • Трябва ли да се разказват приказки на децата? Някои казват не, защото при¬казките отвеждали децата в измислен свят. Аз считам, че не бива да лишаваме децата от това удоволствие. И нали всички детски игри, всички детски книги развиват въображението?Въображението е необходимо за всекидневието и на тригодишния, и на тридесетгодишния. То винаги ни придружава. Затова не бива да се подсмивате на измисления другар, нито да се подигравате на приказката, която вашето дете с голямо старание ви разказва и през цялото време повтаря „Ама това е истина, истина!“         Още по-лошо е да си играем с въображението на детето, да го използваме, за да го плашим: „Черният човек ще дойде, за да те вземе.“ Най-напред вие го лъжете и детето бързо разбира това. То повече не ще ви вярва. Освен това вие злоупотребявате с неговите нерви.

  • Как се разказват приказки.

Детето на три години- времето на въображението

   Всяка възраст донася на детето нов подарък. Подаръкът на трите години е въображението: то засенчва всичко друго. Предишните етапи на развитие му бяха донесли усмивката, сърцето, интелигентността, говора. Но без въображението то не би могло да бъде действително човешко същество, защото въображението окончателно очертава границата между човека и животното. До известна възраст малкото животно може също като детето добре да решава същите проблеми, но то никога не ще бъде способно да си въобрази нещо. Появи ли се въображението, то незабавно предявява своите изисквания, често тиранични. За да го подхранва, детето иска да му разказват приказки, често и много. Понякога то харесва всички, друг път вкусовете му са съвсем определени.
http://nehtataotjivota.blogspot.com/
Вече слиза по стълбите и върви
като възрастен
  Явно най-подходящото време за разказване на приказки е вечерта. Мама или татко сядат до креватчето, хващат ръката на детето и с кротък глас разказват приказката. Те, които са толкова заети през деня, най-сетне са на разположение на детето.То бърза да се възползува от тази възможност. Може да се каже, че действително приказките са най-доброто средство да накараме детето да си легне вечер без въртели.
Смайващо е умението, което детето проявява тогава, за да задържи майка си или баща си. За да не си отидат, то пуска в ход всичко — хитрост, чар, интелигентност, ласкателство. То започва, като умело използува: „И тогава ...?“, за да докаже огромния интерес, с който слуша думите ви, и за да оживи действието. След това, когато му се струва, че действието на приказката замира, то с убедителен тон иска да научи подробности, как точно е станало това или онова: „Къде? Кога? Как? (речникът му е отбелязал голям напредък, стигнало е до наречията за място, за време, за обстоятелства). Най-накрая, когато вижда, че вие твърдо сте решили да си тръгнете, то използува последното средство да поиска още една приказка: „Само още една, последната, обещавам ти, кълна се!“
От момента, в който детето проявява интерес към приказките, изразът „Имало едно време ...“ се превръща в чудотворно и ... полезно средство.

Детето от 2 години и половина до 3

  Досега етапите се следваха. В едните се изявяваше главно „душата“, в другите „тялото“.Понякога имаше връщане назад, понякога големи успехи, и все пак всичко се движеше в рамките на всекидневието.
http://nehtataotjivota.blogspot.com/
Вече редува краката си
при изкачване на стълби
В настоящия етап ще стане едно голямо събитие, което ще промени и живота на детето, и  живота на родителите му. Най-напред то „откри“ , своята майка. После си даде сметка, че още едно лице е до него — баща му, . Сега то ще открие трето лице — себе си. Разбира се, и това няма да стане за  ден. Успехите винаги са постепенни. Но действително достигнало възрастта между 2 години и половина и три години, то осъзнава, че и то е човек като другите, които го заобикалят. На три години детето знае, че е момче или момиче, че момчетата се различават от момичетата, че то е нечие  дете, а не на всички, че косите му са руси и очите сини (то се разпознава в огледалото : познава цветовете). На тази възраст то оценява физическите си възможности. То знае името си и го повтаря. Разграничава се от родителите си. Две думи го доказват: личното местоимение _аз“, с което си служи, и „не“, с което злоупотребява.
.Аз“ е неговата роля, то сочи личността: „Аз, който ви говоря, съм различен от вас, които ме слушате.“
  То казва „не“, за да се противопостави на някого.
..Аз“ и „не“ окончателно определят мястото, което  дете заема в света на възрастните.
Преди три години то беше кърмаче, което не се разграничаваше от родителите си, което не знаеше, че ръката, която наблюдава, е неговата. То хапеше крака си като някакъв предмет и когато чуваше някой да произнася името му, изобщо не можеше да разбере, че става дума за него. Трябваше да изминат около тридесет месеца, за да може бебето да разбере, че съществува, че има тяло с ръце и крака и да открие какво може да прави с тях. Тридесет месеца му бяха необходими, за да забележи, че може да разсъждава, да си спомня, да иска. Тези открития, тази подготовка са една от най-дългите и най-интересните глави на психологията, но също така и една от най-бедните на данни. Процесите са деликатни, понякога успехите трудно се забелязват. Освен това в началото детето не помага да бъде разбрано, защото не може да казва нито едно слово. За щастие в очакване на думите още от първия ден някакво движение, мимика, реагиране, поглед позволяват да си дадем сметка за степента на съзнание, достигната от детето, помагат да се осведомим за душевното му състояние.

ПОДКРЕПЕТЕ САЙТА

Скъпи приятели, ако сайта ви е бил полезен и сте открили това което търсите, ще се радваме да подпомогнете за развитието му чрез ПейПал дарение. Можете да цъкнете на бутончето отдолу и да си изберете каквато сума поискате, стига да сме я заслужили!






 
Нещата от живота от Илия Петков е лицнзиран под Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 3.0 Unported License