Препоръки за възрастта от 2 до 2,5 години

Двете години и половина са възрастта на „успоредните“ игри. Детето е много заето със своите кубове, колички, кукли и говори непрекъснато, без да чува, нито да пречи на другите. Когато случайно деца на тази възраст играят заедно, скоро ще има удари и плачове.
  1. Не насилвайте детето си да играе с другите, ако това не го интересува. Детето на тази възраст търси обществото на по-големите от него и на възрастните, на които непрекъснато задава въпроси. Защото то непрекъснато изучава живия речник. Ако братът или сестрата се разсърдят, че двегодишният малчуган не иска да играе с тях, трябва да им се каже: „Не мисли, че то не те обича, или не се интересува от тебе. Всички деца на тази възраст обичат да играят сами. След няколко месеца вие ще бъдете най-добрите приятели на света.“
  2. То не иска да даде количката си? Не му се сърдете. То сега открива кое е негово и кое на другите. Нормално е, че отказва да се раздели със своето съвсем ново богатство.
  3. Ако си говори самичко в своя спокоен ъгъл, не го безпокойте. Ако го прекъсвате всеки момент, много ще го разсърдите.
  4. То започва да се съблича само - насърчете го!
  5. То иска да ви помага в домакинството. Не му казвайте, че е много малко („Иди си играй с кубчетата“), дайте му четка, парцал, метла. Покажете му как да си служи с тях. Детето е много гордо, когато помага на голям човек.
  6. На две години, на две години и половина детето е чувствително към музиката. То внимателно се заслушва. То започва да пее, често пъти фалшиво, и това е нормално. Ако и вашият случай е такъв, нека от време на време детето ви слуша по малко хубава музика.
То открива на картинката чашата , мечето
или топката, дори да са обърнати наопаки 
Успехът на слуха проличава от начина, по който детето подражава на фразата на възрастните. То припява лишени от смисъл срички, чийто ритъм и интонация обаче възпроизвеждат ритъма и интонацията на езика, който детето слуша. За дете, което закъснява с правилното произношение, тази мелодия е добър знак. Тя доказва, че детето е способно да слуша и да подражава, а това е основата на говора.
  Досега вие имахте дете, от две години нататък ще имате момиче или момче. За това ще си давате сметка по много поводи. 
  • Момиченцето става кокетка. Тя казва: „Хубавата рокля!“ Гледа се в огледалото, започва да прави муцунки, да се вчесва, да позира. Проявява интерес към игрите на момичетата, играе на майка (едва станала майка, вие сте вече баба!), мие, слага да спи, разхожда, мъмри майка си или друг някой, който я къпе (малките момичета започват да се интересуват от кукли едва към две години и половина). Като момиче тя е по-напред в говора от момче на същата възраст. И тази преднина тя ще запази в течение на няколко години, приблизително до седемгодишната си възраст.
  • Малкото двегодишно момче открива колите и изобщо всичко, което има мотор и прави шум: самолети, камиони, трактори, булдозери. Започва да прави своята колекция от малки колички. Прави влак от три кутии, от картон строи гараж, гара или хангар. Обикновено то обича момчешките игри. Но понякога предпочита куклите пред колите, което тревожи някои бащи, загрижени за мъжествеността. Нека бъдат спокойни. Това само доказва, че на тази възраст детето има нужда от другар - кукла или мече, и че то изпитва нужда от емоционални и нежни игри.
   На тази възраст дори и у най-неустрашимите деца се проявяват нови опасения, необичайни страхове: от нощта и от тъмнината, от дъжда, от моторите, от самолета, от някои животни и дори от някои хора.
   Детето често се бори срещу тези страхове и своето чувство за опасност, като си създава някои навици, истински обреди и мании. На масата то се разгневява, ако преместят чашата му или ако му дадат нова чиния. Но то се изявява като маниак особено когато си ляга, независимо дали става дума за мястото на дрехите му върху стола, за спускането на пердетата или затварянето на вратата, за начина, по който е оправено леглото му, за наличието на някаква светлина в коридора, за неразделното парче плат, което трябва да бъде в леглото всяка вечер. Детето изисква лягането да става по неизменен начин.
   Ако детето не иска да си легне, ако мъчно заспива, това се дължи на изпълнения с приключения ден. В момента на лягането мисълта му е завладяна от многобройните впечатления от деня. Уморено, често възбудено, то сякаш задържа съня, който внезапно ще го остави само с неговите открития, които то не успява нито да подреди, нито да запамети. Неговата боязън се превръща в истинско безпокойство, когато родителите го оставят. В този момент то осъзнава, че ще остане само, а те ще бъдат заедно. Тази мисъл е нетърпима за него, чувствува се отхвърлено.
Какво да направим, за да го насърчим? Разкажете му една приказка, която то обича (това ще съвпадне с пристрастието му към обредите и то ще иска същата приказка всяка вечер), ако иска, оставете вратата полуотворена, като оставите да свети лампа в коридора, но не го взимайте при себе си в леглото, за да заспи. Необходимо е постепенно с ваша помощ да свикне да остава само в леглото си, трябва също така малко по малко да приеме родителската двойка. Един съвет: ако излизате вечер, не сменяйте приходящите бавачки, опитвайте се да извиквате една и съща и излизайте, след като детето заспи. То по-лесно ще заспи, ако чувствува, че вие сте в къщата.

ПОДКРЕПЕТЕ САЙТА

Скъпи приятели, ако сайта ви е бил полезен и сте открили това което търсите, ще се радваме да подпомогнете за развитието му чрез ПейПал дарение. Можете да цъкнете на бутончето отдолу и да си изберете каквато сума поискате, стига да сме я заслужили!






 
Нещата от живота от Илия Петков е лицнзиран под Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 3.0 Unported License