Вземете ме на ръце! Как и защо да носите детето на ръце?

   Замисляли ли сте се колко прекрасни, много интелигентни и мили хора сред нас ,в същото време не знаят как да почувстват  лекотата на самодостатъчност и щастие, не заради нещо конкретно , а просто така? Знаете ли, че способността да бъдете хармоничен, некомплексиран човек, със стабилна и уравновесена психика (а именно така искаме да виждаме децата си) пряко зависи от това колко през всеки период от  съществуването си, животът на човека отговаря на неговите очаквания.

   От само себе си се разбира, че подобни инстинктивни очаквания присъстват и в неонаталния период, и само когато са задоволени бебето расте силно, физически и психически здраво, спокойно, правилно развиващо се.

Какво чака бебето?

   На първо място, че  ще бъде нахранено навреме и ще бъде в обятията на майка си. Вероятно не напразно бебетата се раждат с рефлекси за смучене и хващане.

   Учените са доказали, че бременността на жената е трябвало да продължи не девет месеца, а осемнадесет, но тогава детето просто не би могло да се роди поради физическите си характеристики. Затова е физиологично предопределено както раждането на децата да бъде незряло, така и необходимостта от носенето им на ръце. Известният психотерапевт Жан Ледлоф пише за това по следния начин: „Бебето живее във вечното„ сега “, все още не е формирало концепцията за време и пространство. Когато родителите му го държат на ръце , то е безкрайно щастливо, ако не изпада в състояние на празнота и отчаяние. Разликата между удобството на майчината утроба и непознатия за него външен свят е необичайно голяма, но така го е замислила природата че човек е готов за тази стъпка - прехода от утробата към ръцете на майката. Носенето на ръцете служи за да продължи силната, неразривна връзка, образувана по време на бременност между майка и дете. За да може бебето дя чуе звуците на майчиното сърце и ритъма на дишането и , да усети родната миризма и обичайния ритъм на стъпките. "

   Усещането на  миризмите и ритмите, познати от пренаталния период, е много важно за регулирането на всички жизнено важни системи на новороденото: докосването и прегръдките на майката стимулират дишането, кръвообращението, храносмилането, развива вестибуларния апарат, регулират движенията на крайниците на детето, насърчават правилното развитие на нервната, имунната, ендокринната системи.

   Така например беше доказано, че детето се движи синхронно с интонацията на речта на майката. Следователно ритмичните движения на майката помагат на бебето да компенсира липсата на координация в движенията си. Присъствието на майката регулира  производството на хормони от надбъбречните жлези, които освен всичко друго са "отговорни" за нощния сън и дневната будност, както и за  правилното редуване на циркадните ритми. Доказано е, че за добро храносмилане детето трябва да поддържа корема си винаги топъл. Най-хубавото е, че новороденото се затопля от човешката топлина, а изобщо не с одеяла и дрехи, поради което бебетата, които майките постоянно топлят сами, абсорбират добре млякото и на практика не страдат от подуване и колики.

   Много важно е  да носите дете на ръце дълго и компетентно за правилното формиране на неговата опорно-двигателна система (извивки на гръбначния стълб, мускулен тонус, тазобедрените стави). Учените вече доказаха, че „носените“ деца пазят главите си добре и навреме, а след това имат и отличен контрол върху телата си.

   Носенето на ръце помага не само за укрепване на физическото здраве на бебето, но и на неговото интелектуално и емоционално развитие. Тук всичко е просто. Бебето се развива благодарение на постоянната (а не от време на време) комуникация с майката, наблюдавайки последователността от емоции, отразени на лицето на майката, запаметявайки нейните гласови модулации.

   По отношение на богатството от стимули, участието в дейностите на майката (а компетентното носене на ръце означава, че майката не просто носи детето, тя го забавлява   съчетавайки  носенето на детето с домакински задължения) е много по-добро от играта на детето с играчки в яслата или дори периодични игри между родителите и детето. Известните педиатри  У. и М. Сирс отбелязват, че „носените“ деца прекарват повече време в състояние на спокойна будност. Състояние известно в  науката като балансирана бдителност - оптималното състояние на познание за света от новородено. Освен това изследователите отбелязват, че децата, които са по-склонни да бъдат носени на ръце, показват повишена слухова и зрителна чувствителност.

   Носенето на бебето на ръце също допринася за правилното формиране на връзки в мозъчната кора. Мозъкът на бебето натрупва огромен брой специфични матрици на поведение в различни ситуации, тъй като той е пряко замесен в събитията от живота на родителите. Показателен е фактът, че африканските деца, които майките кърмят дълго време, непрекъснато ги носят и достатъчно рано ги включват в живота на общността, през първите две години от живота си изпреварват  в развитието си своите европейски връстници.  Европейските деца които след като са получили по-малко внимание в ранна детска възраст изразен с по рядък тактилен контакт с майката, изпитват някакъв необясним дискомфорт в душите си както в юношеството, така и като възрастни.

   Дългосрочното и компетентно носене на ръце също допринася за факта, че "носените" деца са по-спокойни, плачат или изразяват безпокойство много рядко, дори не могат да се сравняват с тези деца, които са взети, след като са започнали да изразяват недоволство (а именно такова  поведението на родителите е типично за западните страни). Липсата на колики, синдром на аритмия (неспокоен вечерен плач на възраст от шест седмици до четири месеца), резки потрепващи движения, тревожно смучене на пръстите - това е характерно за деца, които се носят на ръце дълго време и най-важното - компетентно.

Дълго носене

   Първо, носенето на дете на ръце засилва родителската привързаност, грижа и нежност, допринася за формирането на точна, ясна, навременна реакция на майката в отговор на нуждите на бебето, помага на майката и детето да придобият увереност в своите способности, защото те бързо се научават да се разбират и установяват хармоничен контакт. Двойката „майка и новородено, което тя носи на ръце“ изпитва постоянно чувство на щастие, когато са заедно, и известен дискомфорт, когато не са заедно.

   На второ място, носенето на бебето на ръце насърчава по-честото сукане , което пък осигурява стабилна лактация за майката и добро наддаване на тегло за новороденото.

   Трето, тялото на майка, чието дете „живее“ в ръцете й, постепенно свиква с нарастващото тегло, така че тя носи детето, без да се затруднява. Майка, която се опитва да не учи детето на ръце, все още периодично прави това-  за да се повива, измива и т.н., но физическата й подготовка няма да се справи с нарастващото тегло на бебето, така че има голяма вероятност от нараняване на гърба.

   Четвърто, майка, която знае как да носи детето си компетентно и дори използва слинг (днес това е едно от най-безопасните устройства за носене на деца от раждането), е много мобилна: тя може да посещава магазини или музеи, кафенета или паркове и в същото време се наслаждава на съвместна почивка с детето.

   Майката, която знае как правилно да носи бебе може да върши домакинската работа с него. Следователно, по време на съня на детето, майката може да подремне с него, или тя може да чете, да седне пред компютъра или телевизора, да намери време за хоби. Дори не можете да си представите колко много майки успяват да носят бебетата си! И те се уморяват много по-малко от майките, които се опитват да изпълнят всички задачи само когато бебето спи или когато бащата или други роднини са ангажирани с него.

Как да носите бебето на ръце правилно?

Детето трябва да се носи не само дълго време, но и компетентно. Какво означава това?

• Тялото на детето се поддържа в областта на гърдите; не бива да държите главата на бебето с една ръка, а торса  с другата (можете да повредите шийните прешлени).
• Майката не бива да носи бебето с гръб към себе си: бебето може да се изплаши, защото не вижда майката и освен това тя трябва да загрее корема му.

Трябва да се използват различни начини за носене на новороденото. Нека се спрем на тях по-подробно.

Люлка (използва се от раждането):

• По отношение на майката детето лежи настрани по такъв начин, че коремчето му да е плътно притиснато към майката, главата да лежи в лакътя на ръката на майката (майката трябва да следи главата да не се отпуска назад);
• Ръцете на детето не трябва да висят, те са сгънати върху корема и притиснати към майката (ако детето не е повито, майката следи за ръцете); краката са притиснати под мишниците на майката;
• Майката  е с изправен гръб и изправени рамене, не трябва да има кухина между лактите и тялото; основното натоварване пада върху лактите на майката, а не върху китките;
• Детето е притиснато плътно, не се движи спрямо тялото на майката (това е важно при люлеене на бебето: колкото по-плътно е притиснато детето, толкова по-бързо се успокоява и заспива).

"Люлка на бедрото" (може да се използва от раждането): 

• Поставете  детето на едната ръка: главата лежи в сгъването на лакътя, а майката поддържа детето под коленете, докато гърбът на детето увисва и не лежи на ръката; 
• Майката движи ръката си с детето към бедрото и притиска дупето на бебето към него;
• Майката е с изправен гръб и прави рамене; натоварването отива върху бедрото на майката
• Притискаме дупето на детето към бедрото, а не към корема на майката.

"Изпод мишница" (използва се от раждането):

• Майката хваща детето в поза на „креватче“;
• Променя местата  на ръцете : ръката, която беше отдолу, вече е отгоре и поддържа главата на бебето зад ушите, втората ръка поддържа дупето на бебето отдолу;
• Майката придвижва бебето до бедрото си в посоката, където е дупето му;
• Брадичката на детето е наклонена към гърдите;
• Майката е с изправен гръб и прави рамене; натоварването пада върху бедрата на майката;
• Притиска се дупето на детето към бедрото, а не към корема на майката.

„Колона“ (тази и всякакви други вертикални позиции се използват след 3 седмици):

• Ръцете на детето трябва да бъдат свити в лактите и притиснати към гърдите му; 
• Брадичката е точно над рамото на майката;
• Ако детето лежи на дясното  рамо, то трябва да се държи с дясната ръка; ако на лявото - с лявата;
• Майката държи бебето в гръдната област, поддържайки бебето по целия гръбначен стълб, разпределяйки равномерно товара; не поддържа главата и дупето му;
• Майката е изправен гръб и прави рамене; натоварването отива към тялото й, а не към ръката.

   Най-важното при всеки метод на носене детето е че то трябва да бъде държано с любов, тоест уверено, без суетене, безпокойство, напрежение, бързане. Това е единственият начин да се осигури спокойствие  което удовлетворява бебето, което напълно ще го освободи  от чувство на дискомфорт , от ръба на страданието (според Д. Виникот,- чувство на разкъсване, чувство на вечно падане, чувство на крехкост на външната реалност, чувство на безкрайна тревожност).

  Носете бебето си на ръце с удоволствие! Накрая повярвайте, че независимото, общително, уверено в себе си  детето е това което е носено на ръцете (още от първите 6-9 месеца, а не някога по-късно) .