Клиника при рак на устните
Туморът, като правило, се локализира на долната устна, в страничната и част. Първична лезия на горната устна се наблюдава приблизително 10 пъти по-рядко. При значителна част от пациентите това това е фоново състояние, предхождано от пред-туморните процеси . В тази връзка, първите клинични прояви на растежа на тумора могат да бъдат характеризирани като микросигнали нетипични за заболяването. Те включват: ускоряване на растежа, увеличаване на размера на патологичния фокус; ускоряване на самия процес, кератинизация (повърхността на устната става грубеста, сгъната, появява на люспи); появата на тъканна инфилтрация (уплътняване) в основата на екзофитни образувания и около ерозия, язви, фисури; язва, не склонна към зарастване; появата в областта на ерозия на папиларни израстъци, кървене при леко нараняване; спонтанни болки. Появата на един или повече от тези симптоми ви позволява да подозирате злокачествено заболяване. Раковият тумор, който е достигнал 0,5-1,0 см в едно от измеренията, има доста изразена клинична картина, което зависи от формата на растежа му.
Екзофитният тумор има формата на папиларен (издаден) или гъбичен (гъбен) растеж с инфилтрирана основа. Поради травма по време на хранене или при хигианизиране устните могат да се разядът и да се появи кървене. Понякога самите пациенти откъсват или отрязват растящи екзофитни тумори. Причината да се свържете с лекар е откриването на тумор от пациент, а още по-често - съветите на роднини, колеги, забелязали тумор.
Инфилтративната форма на тумора се характеризира с появата на уплътняване на тъканите на устната, почти не се издига над повърхността на червената граница. По-скоро, напротив, червената граница в засегнатата зона изглежда потъва и се прибира. Често тя е покрита с корички, след отстраняването на които има умерено кървене. Болките се появяват късно. С тази форма, която едва ли е забележима за другите, пациентите по-късно се обръщат към лекаря, поради което още при първия преглед могат да се открият признаци на увреждане на регионалния лимфен апарат: появата на плътни, уголемени, безболезнени сферични лимфни възли в субменталната или субмандибуларната област.
Язвено-инфилтративната форма на туморен растеж се характеризира с наличието на язва, често с овална форма с ролкообразно повдигнати ръбове . Дъното на язвата е покрито с коричка или сивкаво покритие, след отстраняването на което се излага финозърнестата тъкан, която кърви по време на травма. При тази форма на растеж на тумор, се появява болка и кървене по-рано, отколкото при другите.
Диагностика на рак на устната
Палпацията (опипването) е задължителен и много ценен диагностичен инструмент, тъй като ви позволява да откриете или изключите наличието на плътен инфилтрат в основата и около язвата - клиничен признак, който е от голямо значение за дифере
нциалната диагноза. Изследването трябва да започне с палпация с един пръст. За да направите това, показалецът се поставя върху повърхността на червената граница далеч от лезията и се придвижва в нейната посока с плъзгащо се движение. При пациенти с улцеративно-инфилтративна и инфилтративна форма на рак пръстът изглежда че запира в стегнатия ръб на инфилтрата. Повтаряйки подобно изследване на противоположната страна, се получават представа за дължината на инфилтрата във фронталната равнина. След това се изследва с два пръста: улавя се ръба на устната в областта на патологичния процес с палеца и показалеца като на схемата. По този начин се уточнява степента на инфилтрата в предно-задната посока и връзката му с подлежащите тъкани. По време на палпация на брадичката и субмандибуларните лимфни възли пациентът накланя главата си малко напред и настрани, към изследваната в този момент страна.
В случаите, когато въз основа на клиничната картина лекарят предполага, че пациентът има доброкачествен тумор, пред-туморен процес или нетуморно заболяване, той може да продължи изследването, като използва допълнителни методи за изследване: проста и усъвършенствана хилоскопия, цитологичен преглед, биопсия. При провеждане на биопсия на устната трябва да се изреже напълно една единична лезия с диаметър до 1 см. Когато огнищата на лезията достигнат по-голяма стойност, при хистологично изследване се взема само част от нея заедно със съседните здрави тъкани. Вземането на тъкан за хистологично изследване е по-добре да се произвежда от страната на патологичния фокус, който е обърнат към средната линия на устната или лигавицата.
Водещото място при диагностиката заемат методите на цитологично и хистологично изследване на материала, взет от патологичното огнище.
Няма коментари:
Публикуване на коментар