Детето на три години- времето на въображението

   Всяка възраст донася на детето нов подарък. Подаръкът на трите години е въображението: то засенчва всичко друго. Предишните етапи на развитие му бяха донесли усмивката, сърцето, интелигентността, говора. Но без въображението то не би могло да бъде действително човешко същество, защото въображението окончателно очертава границата между човека и животното. До известна възраст малкото животно може също като детето добре да решава същите проблеми, но то никога не ще бъде способно да си въобрази нещо. Появи ли се въображението, то незабавно предявява своите изисквания, често тиранични. За да го подхранва, детето иска да му разказват приказки, често и много. Понякога то харесва всички, друг път вкусовете му са съвсем определени.
http://nehtataotjivota.blogspot.com/
Вече слиза по стълбите и върви
като възрастен
  Явно най-подходящото време за разказване на приказки е вечерта. Мама или татко сядат до креватчето, хващат ръката на детето и с кротък глас разказват приказката. Те, които са толкова заети през деня, най-сетне са на разположение на детето.То бърза да се възползува от тази възможност. Може да се каже, че действително приказките са най-доброто средство да накараме детето да си легне вечер без въртели.
Смайващо е умението, което детето проявява тогава, за да задържи майка си или баща си. За да не си отидат, то пуска в ход всичко — хитрост, чар, интелигентност, ласкателство. То започва, като умело използува: „И тогава ...?“, за да докаже огромния интерес, с който слуша думите ви, и за да оживи действието. След това, когато му се струва, че действието на приказката замира, то с убедителен тон иска да научи подробности, как точно е станало това или онова: „Къде? Кога? Как? (речникът му е отбелязал голям напредък, стигнало е до наречията за място, за време, за обстоятелства). Най-накрая, когато вижда, че вие твърдо сте решили да си тръгнете, то използува последното средство да поиска още една приказка: „Само още една, последната, обещавам ти, кълна се!“
От момента, в който детето проявява интерес към приказките, изразът „Имало едно време ...“ се превръща в чудотворно и ... полезно средство.

Детето ви не иска да дойде? Привлечете го с „Имало едно време една малка зелена дама, която разхождала по улиците черно куче“ и ако детето не идва внезапно прекъсвате приказката. Ще продължите приказката само когато детето ви ще се подчини.
„Имало едно време една котка, която тичала след един гълъб ..."
„Имало едно време една голяма кола, която много бръмчала ...“ Всички лица. всички положения могат да се използуват за начало на приказка. Вашата работа е да подредите изложението и да намерите края. Това не е мъчно. Детето е благодарна публика, която слуша със зяпнала уста. То е готово на всичко да вярва, всичко да харесва, всичко да приема, стига приказката да обогатява неговото въображение и стига да се спазват правилата.
Когато няма кой да му разказва приказки, детето ги измисля. Действуващите лица са веднага намерени: мечето Пух, куклата Ива, дървеното конче. Детето ги облича, мие, храни, слага ги да спят. Разказва им ... приказки.  За детето всички предмети са живи — от камъчето до дърветата и облаците. Възрастните спорят за интелигентността на животните, защо децата да не вярват, че предметите имат душа?
Те говорят за „бащата на звездите“, за „леглото на слънцето“ и това е естествено, защото им се казва, че слънцето си ляга да спи.
Самото дете е винаги готово да стане герой на най-различни приключения. То разказва приключенията, които е „преживяло“, или ги измисля по всякакъв повод: „Аз убих вълка с моя пистолет“ и нашироко описва всички подробности, съчинява и се хвали. Или пък действително преживява своите приключения и ги представя с мимика. Тогава то става актьор.
   Детето е роден актьор и трябва да кажем, че ние често насърчаваме желанието му да изиграе нечия роля, като му подаряваме каубойски дрехи или престилка на медицинска сестра. Тогава то едно след друго се превръща, и то в „истински” пионер в Тексас, космонавт, водач на автобус. Тя пък става учителка, танцьорка, продавачка ...
   На тази възраст детето винаги се опитва да запази за себе си хубавата роля. Когато нито играчките, нито предметите, нито собствените приключения му стигат, за да насели своето въображение, детето си измисля другарче, с което то много разговаря и още повече говори за него. Измисленото другарче може да бъде лошото момче, което е направило всичките бели на нашия герой — счупило е чинията, бръкнало е с пръсти в конфитюра и не е послушало татко. Но то може да е и верният приятел, който живее заедно с детето, излиза на разходка с него и заедно се забавляват.
   Някои родители считат измисления другар за обезпокояващ. Не е, когато той остава другаря по игри, с когото детето се забавлява. Да, когато е много властен, когато става център в живота на детето, заради който детето пренебрегва своите всекидневни играчки. За да откъснем детето от неговия въображаем, но властен приятел, не бива да се присмиваме на детето, но трябва да му намерим истински приятел. Това е единственото средство. Обикновено детето си измисля въображаемия приятел в предучилищната възраст, когато вече има нужда от другари.
Понякога случаят е по-тежък. Ако детето има толкова голяма нужда да мечтае, това означава, че средата, в която живее, не му дава това, от което се нуждае. Тогава измисленият приятел става негово убежище. В този случай е необходим истински приятел, но и истинско семейство, т. е. семейство, което да разбира детето.Сякаш детето иска да покаже, че не е жертва на въображението си, че не вярва на всички тези детски приказки.
http://nehtataotjivota.blogspot.com/
Овладяло напълно движенията си -успява да напълни
чаша без да прелива
   Коя е истината? Вярва ли детето или не? Отговорът е: и да, и не. Както е и с вас. Когато сте на кино, развълнувана от нещастията на героинята, може да се разплачете. Миг след това, на плочника пред киното, казвате: „Тя играе добре“, или „На филм тя печели по ...“ Играта на актрисата ви пленява. но вие не и вярвайте безусловно. Положението при детето е подобно.
Сходството дори е още по-голямо. Вие не бихте искали да се разбере, че сте плакали. Детето също: то играе на война с дървената си сабя. Атакува неприятеля, който току-що е пробил защитата му от изток. То се хвърля в атака с песен. Коментирайки всички свои движения, то изцяло е погълнато от играта. Влизате. То рязко спира и в зависимост от характера си или се разгневява. или се чувства притеснено, че сте го изненадали в разгара на играта Но ако подобно на вас детето вярва на измислени истории, то между него и вас има и големи различия, които обясняват защо за мнозина възрастни детският свят остава неразбираем.
Детето много по-мъчно от възрастния се отказва от приказката, която чете или гледа — то е погълнато от някаква рицарска история, или играе на каубой, и когато го извикате да обядва, то се сърди, защото сте нахлули в неговото царство. Поради това предупредете детето и му кажете: „След малко ще те извикам да обядваме" По този начин то ще има време да свикне. Детето много повече се вживява във въображаемия свят от вас. Даже и по съвсем практически основания. Вие не можете цял ден да прекарате в киното или в четене на роман. Детето прекарва целия ден в игра. То непрекъснато пътува между въображаемото и действителното.
И най-сетне действителността на децата се различава особено от действителността на възрастните по много от своите граници, форми, цветове, по това, което те си избират от нея. Вие показвате на детето си алпийския връх Монблан, а то вижда само една черна точица, която се движи и която вие едва ли бихте забелязали —- алпинист, който се катери. Детето смята, че зад пейзажа, който се вижда от прозореца, няма нищо друго, светът свършва.
   Трите години са действително омагьосаният свят на детството, триумфът на въображението. Този свят е населен от измисленото, от вълшебното.
Не са ли детските слова истинска поезия? Всички семейства грижливо пазят това съкровище. Разказват ги на приятели, повтарят ги помежду си, като с лъжливо наивен тон казват: „Ама откъде ги изнамира всички тия чудеса!“ На 3 години започва златната възраст на детските изрази. Повечето от детските изрази, от които се възхищавате заради вложеното в тях въображение, в същност съвсем не са плод на някакво неудържимо въображение. Те просто изразяват начина, по който детето мисли и вижда на 3 години.
Как действува тази мисъл? Тя взема формите от възрастния и в тях влага свое съдържание. В същност как отговаря възрастният на детските въпроси? Почти винаги неговите отговори започват със „За да ...“ или с „Той (тя, то) е като ...“ За да — използува се, когато се обяснява някакъв предмет чрез неговата употреба.
   Но детето не се ограничава да подражава на възрастния. То разсъждава по свой собствен начин. И този начин е една твърде картезианска логика, прочутата детска логика. Детето запомня това, което е чуло, и въз основа на него прави собствените си заключения. Пример: то е попитало: „Коя е майката на теленцето?“ Отговорили са му: „Кравата“, „Коя е майката на пиленцето? — Кокошката.“ Тогава то заявява: „Майката на водата е кранът.“
Има случаи, когато нито подражаването на възрастните, нито логиката могат да обяснят думите на едно тригодишно дете. Случва се то да казва някаква напълно необоснована, неразбираема и благозвучна фраза. Удоволствието, което изпитва детето да произнася някоя дума — ето обяснението. То търси случай да употреби думата, която го е очаровала и тогава съчинява израз, който няма нищо общо с действителността, нито с вашата, нито с неговата.
Времената, които детето употребява, както и наречията, доказват, че то започва по-добре да различава вчера, днес, утре. Когато някой каже: „Снощи вечер“, то разбира, че става дума за нещо минало. То пита: „Време ли е да ...“ Когато се каже „Утре“, то разбира, че става дума за нещо, което ще се случи, без да може да прави разлика между утре и след петнадесет дни.
Детето много обича условното наклонение. То казва: „Ако съм послушен, ти ще ми дадеш бонбони.“
   Едно от големите открития на тригодишното дете са другите хора. То и досега знаеше, че те съществуват, но с изключение на мама, татко и близките не отделяше внимание на никой друг. То живееше встрани от другите хора, гледаше ги, без да се интересува от тях. И ето че сега детето започва да наблюдава техните движения, техния израз, опитва се да им подражава, да определя тяхното място.То иска да знае на колко са години, с какво се занимават, връзките, които ги свързват помежду им. Тогава то открива нещо, което изглежда много го изненадва: че най-близките му хора, татко и мама, които са почти част от него. имат нещо общо с другите хора, които той не познава, но среща на улицата. Малко по малко, след като е било много враждебно към всеки досег с чужди хора, у детето се появява дори желание да се сближи със своите подобни, малки или големи.
http://nehtataotjivota.blogspot.com/
За стремежа му към обществото (колектива) говори голямата му радост, когато го поканят да обядва на общата маса, желанието му да прави малки услуги (да занесе вестника на татко, да вземе панерчето за хляб и т. н.).Похвалите на възрастните го правят щастливо. То непрекъснато пита: „Така добре ли е?“ Готово е да измисля какво ли не, за да се харесва. С една дума, то е толкова невероятно склонно да приеме мнението на другите, колкото упорито се противопоставяше преди 6 месеца на всичко, което те искаха от него.
Въпреки че детето вече е „открило“ другите, то продължава да мисли, че най- интересната личност, която познава, е самото то. Това наглед може да противоречи на зараждащата се общителност, но не е така. Послушайте едно три- годишно дете. То казва: „Искам някой да поиграе с мен.“ На 6 години то ще каже: „Искам да поиграя с другите.“ На 3 години дружелюбността и егоцентризмът много добре се съгласуват.По същия начин, по който е искало да научи подробности за близките си, то сега се интересува от себе си.
То вече се чувства голямо и с удоволствие помага на малките да се хранят. След като е открило големите, то все по-малко ще се интересува от тях и все повече от децата. 
  • От 3 години до 4 години и 6 месеца детето прекарва 47,7 на сто от своето време с възрастни и 11,9 на сто с деца. 
  • От 4 години и 6 месеца до 5 години и 6 месеца то прекарва 16,6 на сто от времето си с възрастни и 53 на сто с деца. 
  • От 6 години и 6 месеца до 7 години и 6 месеца — 6 на сто с възрастни и 64 на сто с деца на неговата възраст  и т. н.

   Интересът, който проявява към другите, желанието му да общува с околните показва, че тригодишното дете е вече готово за училище. Между две години и половина и 3 години детето често беше неприятно, то страдаше и караше и вас да страдате поради неговите стремежи към свобода и независимост. Детето е спокойно, ведро, кротко. То е постигнало равновесие, щастливо е и го изразява. Как да не му се радвате! Трите години са действително чаровна възраст, но ще има и други като нея. Не се вълнувайте следователно, когато ще настъпи нова криза — растежът е непрекъснато редуване на чудесни и на трудни възрасти. Личността се утвърждава само на тази цена.
   С  течение на годините вие все по-добре ще опознавате вашето  дете и все поясно ще забелязвате преминаването му от един в  друг етап на развитие. Преходите не ще стават винаги точно  по посоченото време, но ще стават. Формулирана  по-свободно, идеята за редуването на чаровните и на неблагодарните възрасти е много разпространена сред широките кръгове.
Но трите години са чаровна възраст не само защото детето е преодоляло личностната си криза, но и защото е постигнало много успехи: има 20 зъба, говори, ходи и във всички области се радва на определено равновесие. Физическата несръчност на бебето е напълно изчезнала. Тригодишното дете ловко си служи с ръцете и краката , леко и дори с изящество прави всички движения (това е възрастта, когато то може да се учи да танцува). Ако му обясним как да среже своето парче пъпеш или как да се облече, то се справя добре.
   Интелектуално: то се изразява добре, а това смекчава характера му. Преди това, когато не го разбираха, то беше сприхаво. Сега в главата си има почти целия „набор“ на интелигентността: памет, способност да разбира, логика, съждение, воля, въображение.
В емоционално отношение то по-малко се разкъсва между желанието да не порасне и да остане край мама или да се отдели от нея и да се впусне в приключения. То се е уверило, че двете желания могат да „сключат мир“ по-между си. В скоро време училището ще бъде нагледен пример за това примирие. Постъпването в детската градина, т. е. първото отделяне от семейството ще бъде третото емоционално изпитание, което детето ще трябва да превъзмогне. Но то вече започва да свиква: справило се е с отбиването, а след това — с привикването към чистота. То вече не е толкова тиранично в своите искания за спазване на обичайното протичане на деня. За да „бъде в добри отношения с някого“, то е готово да се откаже от някоя своя привичка, станало е по- послушно и се опитва да доставя удоволствие на околните.     Дошъл е и краят на изморителните задължения на майката — детето се пази чисто и за него не се приготвя специална храна. То вече е малкото мечтано другарче, с което се разхождаме, хванати за ръка, на чиито въпроси отговаряме. Това е началото на диалога, който предхожда истинския разговор, който ще водим с него, когато стане на четири години

1 коментара:

Програми златна възраст каза...

Всяка една възраст си носи своето очарование,особено когато става дума за децата.Те с всяка изминала минута се променят особено първите годинки ако ги наблюдаваш внимателно ще видиш как развиват своите способности и едва ли има по любопитни от децата които искат да видят високо да пипнат или да поставят в устата си.Благодаря за тази статия, много е полезна и приятна.Добре е да развиваме въображението на децата, за това голяма роля играта и приказките които е добре да им се разказват и четат.Много ми допадна също и направената статистика която показва през отделните им възрасти колко време едно дете прекарва с по възрастните около него.

ПОДКРЕПЕТЕ САЙТА

Скъпи приятели, ако сайта ви е бил полезен и сте открили това което търсите, ще се радваме да подпомогнете за развитието му чрез ПейПал дарение. Можете да цъкнете на бутончето отдолу и да си изберете каквато сума поискате, стига да сме я заслужили!






 
Нещата от живота от Илия Петков е лицнзиран под Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 3.0 Unported License